петък, 18 октомври 2013 г.

Египет, дано се видим отново!


Ако преди години, когато живеех в България, някой ми беше казал, че ще имам възможността да посетя Египет и то на свои разноски, нямаше да му повярвам. Помня как навремето парите никога не стигаха. Бях работещ студент, взимах и стипендия, но в края на месеца винаги имаше телефонно обаждане към някой от родителите ми. Сигурно Ви звучи познато. И Вие ли?  Я за телефон, я за нещо друго, да, дааа. А какво остава и за почивка. Помня как с приятели искахме да посетим Гърция, да точно така, и за съседна Гърция не оставаха пари. Животът ми коренно се промени от тогава. В края на миналата година приятели предложиха да посетим Египет. Наистина? Да видим пирамидите? Не сме го обмисляли дълго, щом още същия ден почивката беше запазена, а капарото платено. Десет дни! Всичко за което мислих до датата на заминаване бяха пирамидите и слънцето. Слънцето, което така ми липсваше и щях да видя през март. Да, представяте ли си ?!?
Датата беше 21-ви март. Пет часа ни деляха от въздуха на Sharm el- Sheikh.







Първото нещо, което прави впечатление на летището в Египет е безпорядъка. Никаква работеща схема. Все едно сме на пазара. Всеки подвиква отнякъде. Хаотично и някак чаровно. Размахват се табели с имена и измежду тях търсиш своето. Плащаш си за виза, без която не можеш да посетиш забележителностите. (Ако ще стоиш само в хотела, такава не ти трябва.) След което се возиш 15- 20 минути до хотела. Зависи къде си отседнал. И даваш бакшиш на слизане. Навсякъде очакват бакшиш. Ние бяхме в Royal Albatros Moderna. Представете си нещо огромно, Наистина огромно, 680 стаи, хотел само на два етажа. Девет ресторанта, няколко басейна, аквапарк. Ресторантите са с шведска маса, между които си избираш каквото искаш. Алкохолът много не го биваше. Но това, определено не пречеше на руснаците да си пийват стабилно всяка вечер. Египет буквално гъмжи от тях. Не признават друга реч, освен своята. Затова и местните са се научили на руски.







Нещото, което не ми беше особено приятно, но е практика там е, постоянното им досаждане. Лежиш, печеш си дупето на плажа и изведнъж се появява момче, държащо папка в ръка. Предлага масажи. Отказваш тактично, преди да е започнал да ти показва каталога и преди да му видиш гърба, вече е дошло ново момче. Предлага гмуркане. Друг прави временни татуировки. Трети маникюр и педикюр. И така мога да продължа да утре. Разбирам, че момчетата така си изкарват хляба, но след първия, втория ден, става наистина досадно.

Настаниха всички новодошли е една зала. Посрещна ни Мохамед, Там това име е като нашето Иван. Всеки втори се казва така. Обясни ни да не се качваме на камила без предварителна уговорка. Има случаи- каза- когато египтяни качват туристи без уговорена цена и после не искат да ги свалят преди някоя космическа сума да бъде платена. В повечето случаи, обаче, можеш да се пазариш. Ако някой поиска да Ви снима или да се снимате с него, не му давайте, ще иска пари за услугата. Това между другото ни се случи на пирамидите. Полицаите, стоейки на своите камили офертираха за снимка с тях, естествено срещу заплащане. Каза ни, че ако влезем в магазин, почерпят ни чай и ни подарят нещо, трябва да направим покупка. Запозна ни с развлеченията, които можем допълнително да си организираме. Ии още доста интересни неща, но ни каза също и как да благодарим- Шокран. Бях се подготвила от преди да заминем и вече знаех думата. Оказа се, че е магическа. Когато египтяните я чуят стопляме сърцата им. Неминуемо се появява усмивка. Но и като цяло, са страхотни хора. Мили и дружелюбни. 

От допълнителните атракции си избрахме разходка до Пирамидите, гмуркане и яздене на камили. Има толкова много неща, които си заслужава да се видят и изпитат там, че ще ни е нужен поне месец.














В деня на Пирамидите, освен тях посетихме музея, фабриката за папируси и тази за памук. Беше много интересен ден. Кайро е един доста окаян град. Без правила за движение. Всеки шофира според своите представи. Коли, които се избутват от пътя, правейки си място. Маршрутки, които спират в лява лента, хора, които слизат и се промушват между колите. Клаксони, които свирят. Представихте ли си?
Във фабриката ни показаха нагледно как се прави хартията, върху която рисуват папирусите. А ние даже се сдобихме с един, в който е нарисувана историята за любовта. Написана датата на сватбата догодина и нашите имена. В музея видяхме истински мумии. С коси, нокти. Съкровището на Тутанкамон. Статуи на различни фараони, а екскурзоводът, който беше с нас, надълго и нашироко ни обяснява защо ушите им стърчат, защо ръката на владетеля е в тази поза или защо кракът му е напред. Беше много интересно и завладяващо. Когато стигнахме пирамидите беше пълно с хора.
Единственото от Седемте чудеса на света, което още можеш да видиш с очите си. Величествени! Не си бил в Египет, ако не ги посетиш. Цялото място е история. Съзерцаваш ги и си мислиш за хората, строили ги. Магично и мистериозно! Последваха стандартните снимки, с държане на пирамидите в ръце, с целуване на Сфинкса.














цялата дружина






Никога преди не се бях гмуркала. Да избягаш от първоначалния страх, да убедиш мозъка си, че няма да се удавиш, че дишаш. Инструктура ни се оказа много добър. Беше мил, изчакваше необходимото време и ни успокояваше, когато е необходимо. Оказа се, че палец нагоре, в света под водата, не е знак за ок. Означава "Нагоре".  Водата беше кристална и толкова синя. А морските обитатели най- красивите, които съм виждала! Изкарахме един ден на кораба, с три спирки на различни места. Гостиха ни с вкусна храна и напитки и ни пуснаха да си тръгнем доволни и с чувството, че ще го повторим.



































с инструктора















***
Бедуините, които ни посрещнаха и щяха да бъдат наши домакини през целия ден, ни завързаха шалове на главите. Не мислих, че толкова ще ми хареса язденето на камила. Супер забавно! Горкия ми приятел. Не знам как го прецениха, но му дадоха най- малката. Мъчиха се взаимно милите. Не стига това, ами и за водач му се падна едно малко момиченце, което едва ходеше, а какво остава и камила да дърпа. 30 минути! Стигна се до там да я пошляпва с връзката от апарата. За камилата говоря. Каза, че имало ефект. А Вие действието може да го видите във видеото по- долу. Смехът е разрешен, дори препоръчителен. Ние го правихме със сълзи докато гледахме (за нас едночасова прожекция). Имаше много танци, смях и закачки. Питаха приятеля ми колко камили иска за мен. Домакините ни се погрижиха за нас с вкусна храна. А вечерта завърши с гледане на звезди и съзвездия.





водач на камила












с видеооператора











И накрая, за да съм сигурна, че тотално ще Ви отегча, искам да споделя едно кратко видео. Да се усетите макар и за малко атмосферата. И да разберете още една разновидност на името ми. Оказа се, че им е доста трудно да го произнасят правилно.



Преди да заминем си мислих, че веднъж отишла, няма да се върна. Че ще предпочета да видя някоя друга страна и култура. Но с отношението си, тези хора ме накара да мечтая отново за тази прекрасна страна. И знае ли човек, може би един ден, ще се видим отново!

Ди






7 коментара:

  1. Красота :) Страхотно изглеждаа

    ОтговорИзтриване
  2. На живо е дори още по- впечатляващо! От сърце Ви желая да го посетите!
    :-)) Ххх

    ОтговорИзтриване
  3. ауууу, сега виждам този пост! У-ни-ка-лен! Обожавам Египет и наистина ми е мечта да го посетя, заедно с Ню Йорк, Сейшелите и още някои кътчета на света хахаха Прекрасни снимки! <3

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Мери :-) Пожелавам ти с времето да се докоснеш до всяко кътче на света, което искаш да посетиш! :*

      Изтриване
  4. И аз съм ходила още като дете и изживях същите неща(с изключение на гмуркането, него пропуснахме)... Невероятно е! Не може да се опише с думи! Иска ми се да го преживея отново няколко пъти поне, сега когато пораснах... <3

    ОтговорИзтриване
  5. Искам и аз! Хубави снимки, които за кратко ме пренесоха там...

    ОтговорИзтриване

Благодаря, че следите и коментирате в блога ми! Оценявам това! ♥