All Women`s Passions: Знак или заблуда?

Дали наистина мечтата на всяка от нас е да се види в бяла рокля?!?
Честно да си призная, не помня като малка да съм играла на булка.
До преди няколко години "бягах" от букетите на приятелките ми, а сега... е мой ред да хвърлям.

Dimitar Yovkov Photography

Съдбата понякога сама ни "навира" в ръцете на Човекът. Моят се оказа най- добрият ми приятел. Здравко, или накратко Zee. Сигурно предполагате колко е трудно за англичаните да произнасят името му :-)

Преди да Ви разкажа как върви подготовката за моята сватба, искам в тази публикация да Ви покажа, че няма случайни неща.

***

2013-та е една от най- динамичните ми години. Щура, емоционална и пълна с приятели, които се женят. Нито за миг не съжалявам за лудото препускане и безсъние, за да присъстваме на тази сватба. Три юнски дни в България. Ето резултата.

Dimitar Yovkov Photography

Естествено има подготовка.

Купуване на рокли, обувки, чанта и бижута... жените понякога сме ненормални в опитите си да си угодим. Дори аз, която толкова обича да пазарува, се бях уморила от обикаляне по Оксфорд стрийт в търсене на тях. Сините обувки.

Голяма мъка беше намирането на роклята. Поръчах една, пристигна по- малък размер. Върнах я, още я чакам. Поръчах друга, пристигна, голяма ми е. Ужассс! Третата вече беше сполучлива. Синя.

Dimitar Yovkov Photography

Обеците, които избрах се оказаха доста тежички. Геройски ги носих почти до края на купона.

Сестра ми ми запази час за прическа (благодаря ти, какче).Гримът направих сама.

***

Много се отплеснах...

Не можах да повярвам на очите си какво се случва. Вярно, може да съм го приела и малко по- емоционално отколкото трябва. Може и да съм подскачала. Може и да съм извикала... Но всичко е било от радост. Днес тази радост стои прибрана в родния ми дом, в България.

Сгоденото ми сърце биеше до полуда хващайки букета, а жартиерът попадна точно там, където му е мястото... В него.